RT Fresco - шаблон joomla Книги
Вторник, 18 Април 2017 09:08

Лексикон с водещия на Празнична наздравица - Кристиян

Оценете
(3 гласа)


Лексикон водещи Фен Фолк ТВ

1. Как се казваш?
Кристиян Тодоров
2. На колко години си?
Чувствам се като на 18, макар че съм вече на четвърт век.
3. Опиши се с три думи?
Откровение. Амбивалентност. Пъстрота.
4. Къде си роден/а?
Аз съм горд представител на града на тихите поети – Бургас!
5. Какво харесваш у себе си?
Всичко или нищо?! Ха-ха. Може би съм единственият, който харесва напълно характера си. „Тежък характер“ съм бил... Но съм радостен, че през годините съм съумял да се изградя като личност с принципи. Всичко, което съм постигнал до момента, го дължа на много упорит труд и усилия. И продължавам да се самоусъвършенствам, образовам, да разширявам своя мироглед.
6. Какво в теб не ти допада?
Може би импулсивността и наивността ми, но пък в това се крие част от чара ми (:D). А и често нямам цип на устата...
7. Кое българско хоро умееш да танцуваш най-добре?
Умея да танцувам всички хора, но съм най-добър в надиграването на кумовата ръченица. Към „Трите пъти“ имам изключителен сантимент, защото така се казва ансамбълът, в който ми мина детството. „Добруджанската ръка“ и македонското „Ширто“ също са ми любими български народни танци.
8. Любима книга?
Любимата ми книга от детските ми години, колкото и тривиално да звучи, е „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери. Всъщност харесвам безкрайно много всички негови творби. Обожавам още „Осъдени души“ на Димитър Димов и „Анна Каренина“ на Лев Толстой.
9. Любим филм?
Не си падам много по седмото изкуство, но от българските филми залагам на „Козият рог“, най-вече заради хубавата песен. В последните години съм пленен от „Опасен метод“. Един филм, посветен на приятелските, но и полемични взаимоотношения между психиатрите Фройд и неговият ученик Юнг. В лентата участва и любимата ми актриса – Кийра Найтли.
10. Любима напитка?
Фреш от лимон, както и, разбира се, руйно винце и греяна ракийка.
11. Какво в работата на телевизионен водещ те вдъхновява най-много?
Труден въпрос, честно казано. Не бих казал, че възприемам времето, прекарано в телевизионното студио, като работа. Аз се разтоварвам с хубавата българска народна песен и с разговорите, споделени с позитивните зрители, които се обаждат постоянно. Именно контактът с хората, с бабите и дядовците, техните синове и дъщери, внуци и правнуци, от всички кътчета на България е най-емоционалното, зареждащото и мотивиращо нещо в цялата магия за мен.
12. Любима народна песен?
Странджанската народна песен „Петър колело дялаше“ ми лежи най-много на сърцето, но харесвам също така и общоизвестната „Разболял ми се млад Стоян“. Почитател съм на кахърните песни!
13. От какво се страхуваш?
Страхувам се, може би, най-вече за близките си – искам те да са добре, но понеже са далеч... Страхувам се от смъртта, самотата, макар да обичам често да оставам сам със себе си. Но се боря с тези си страхове и демони.
14. Голямата ти мечта?
Голямата ми мечта е да бъда достоен човек, който е съумял през годините да се самосъхрани като личност, полезна както на себе си, така и на обществото. Да имам стабилни доходи, с които да покривам своите нужди, да помагам на семейството си и, разбира се, да създам едно здраво и многолюдно щастливо семейство. Защото вярвам, че именно в уютния дом, пълен с дечурлига, най-пълноценно се съхранява българщината.
15. Имаш ли хоби и ако да, какво е то?
Занимавам се с много неща. Най-много от всичко обичам да рисувам, но все не ми остава време. Обичам и да чета – винаги успявам да открадна малко време за хубава книга с дебели корици. Колкото и старомодно да звучи – обожавам аромата на току-що напечатана хартия. Освен това обичам да творя – да си измайсторявам някакви дреболии и джунджурии.
16. Море или планина?
Предпочитам морския бряг през летния сезон, а планинските върхове да ги изкачвам през зимата. Но като морско чадо си милея за крайбрежни пикници, палене на огньове, палатки и празненства до зори.
17. Любим сезон?
Всеки сезон носи магията в себе си. Златните цветове на лятото и есента, среброто на зимата и пъстротата на пролетта са несравними. И все пак най-добре се чувствам през пролетта, когато всичко се обагря – цветята разцъфват, а хората започват някак си по-енергично и оптимистично да гледат на живота. Няма по-голям художник от Природата.
18. Имаш ли домашен любимец?
Имам няколко приятели – животинки. На двора на село живее едно темпераментно и прекрасно хъски – Орион. Вкъщи една персийка, на име Жозефина, се мотае постоянно в краката ми. Иначе имам кралска бета – Титания, която я отглеждам в специален аквариум и полагам наистина много грижи за нея. Наскоро загубих Озирис, папагал от порода Малък Александър, но възнамерявам скоро да се снабдя с някоя красива и сладкопойна птица, която да настаня в същата златна клетка.
19. Най-големият ти гаф по време на телевизионен ефир?
О, аз всеки ден имам по някой гаф, да не кажа няколко. Но кой ми е най-големият – не знам... Много са. Понякога изпускам зрители, понякога ефирът започва без мен. Спъвал съм се. Най-често бъркам имената на зрителите и някои от селищата, но... това са част от рисковете на професията. Пея, танцувам, закачам се със зрителите, а бисерите се нижат един след друг. Определено ми е много забавно, говоря свободно с хората, те ми се доверяват, споделят поводите си за радости, но също така и мъките, които им тежат на сърцето. Освен много смях, понякога има и сълзи. Но както обичам да казвам – такъв е животът, низ от хубави и лоши моменти. Трябва с усмивка да гледаме на живота, за да приемаме всичко по-леко.
20. Какво е приятелството за теб?
Приятелството за мен е „необходимо зло“. Казвам го в кавички, защото е иронично. С моите най-добри приятели, от ученическите ми години, сме в прекрасни взаимоотношения, на тях мога да разчитам за всичко и най-вече, че не се притесняват, в който и да е момент, да ми покажат грешките, които правя. Когато предприема грешно решение – те умеят най-добре да ме вразумят. Както се казва: „право куме в очи“. При нас няма скрито-покрито. Ценя градивната критика и полезната взаимопомощ, не само празненствата на и под маса.
21. Трябва ли българският фолклор да се изучава в училищата?
Ако е свободно избираема дисциплина съм съгласен, в противен случай налагаме на децата да се занимават с българските народни танци насила. Нека не забравяме, че българският народ е многолик, тук, в България, живеят много представители от чужд произход, изповядващи други религии. По-важният въпрос е не дали българският фолклор трябва да се изучава задължително или избираемо в училищата, а какво ще научат по времето на тези часове. Според мен преподавателите трябва да заложат в програмата си не само разучаването на интересни популярни и сложни български народни хора или академична теория за етнографските области, но и да се наблегне на традициите и обичаите. Да се правят възстановки, зрелищни спектакли, да се отбелязват значими дати, за да съхраним трайно българщината у младите. Сухата теория и сложните стъпки не биха впечатлили всекиго – но кукерските игри, борбите по Странджанско, нестинарството – целият свят се възхищава на българската самобитност.
22. Имаш ли половинка?
Не, защото с нея сме едно цяло.
23. Историческа личност, на която се възхищаваш?
Много велики българи са допринесли за развитието на България и съхранението на българските традиции. Като възпитаник на строителен техникум се възхищавам изключително на Уста? Кольо Фичето. Прекланям се пред святото дело на Паисий Хилендарски. Защото именно „История славянобългарская“ преобръща самосъзнанието на едновремешния българин и дава начало на Възраждането. За мен е чест и гордост, че през годините съм се превъплъщавал в техните образи в училищни постановки и други културно-масови мероприятия. От поетите и писателите като че ли се преоткривам най-много в думите на Ботев, допадат ми още майсторът на късия разказ – Елин Пелин и Йордан Йовков. Изключителни народопсихолози!
24. Предпочитана фолклорна област?
Разбира се странджанската! Макар че доста етнолози и етнографи я причисляват към тракийската фолклорна област. Аз вярвам и мисля, че магията на Странджа е особена. Предпочитам Странджа планина, защото все пак съм отраснал в този край. Свързан съм по някакъв начин и с нестинарските игри, и с традиционните борби. Познавам и се възхищавам и на Янка Рупкина, и на Жечка Сланинкова, и на Калинка Згурова, на Живка Папанчева. Танцувал съм толкова много години с Фолклорен танцов ансамбъл “Трите пъти“, представителния ансамбъл на Лукойл- “Нефтохим“ (или местната рафинерия) и, разбира се, с ПФА „Странджа“. Възхищавам се и на Добруджа, макар че най-популярни се оказват, като че ли македонските песни и танци.