RT Fresco - шаблон joomla Книги
Сряда, 11 Януари 2017 09:50

Румяна Попова смени аналгина с коприва

Оценете
(2 гласа)

Интервю за в-к „Монитор“. Автор: КАЛИН ЙОРДАНОВ

Фолклорната легенда наследява любовта към билките от майка си, разкрасява се с лайка и ленено семе

Когато Румяна Попова пее македонско и най-големите хайдути по темперамент в публиката мълчат блаженно. Гласът й се носи като пролетна омара и вълнува на ниво далеч от битовото, в което сме свикнали да възприемаме фолклора. Не ти се допива от мъка и не напираш да премериш сили в двубой по надяждане с туршия със съседа по софра. Искаш да танцуваш в унисон с душата си или да преоткриваш в ритъм седем осми стойностните неща в живота. Освен с харизма и богата на емоции вокална палитра бившата преподавателка по музика в Националната хуманитарна гимназия в Благоевград обезоръжава и с чар. Тя разбива на пух и прах стеротипа, че изпълнителките в този жанр по презумпция приличат на хибрид между счетоводител с пендари и закръглена продавачка в ученически стол с афинитет към ръченицата. С
аристократична осанка и фигура изваяна със спартански тренировки
във фитнеса Попова е откровено секси. Една от неразкритите тайни за перфектната й визия се крие в любовта й към билките. Наследява я от майка си, която лекува всички вкъщи с отвари и извлеци от различни растения. Тя й подарява книгата на Мария Требен „Здраве от аптеката на Господ“, която прекроява начина на живот и силуета на певицата. „Билките трябва да се берат в екологично чисти райони. Най-добри резултати се постигат с прясно набрани, а когато се берат да се изсушават, трябва да се берат сухи в слънчево време. Нарязват се, без да се мият и се сушат на сянка. Нямам доверие на билките, които се продават в търговските мрежи, както всичко останало у нас... Сигурна съм, защото съм виждала как метат билки по улиците и берат покрай магистралите.”, споделя изпълнителката на „Йовано, Йованке”.
В сезона вирусите и настинките тя препоръчва бъз като мощен имуностимулант. Смята го за българското годжи бери. „Ядат се сутрин по няколко изсушени зрънца, а може и сок, който се прави август месец. Много полезна е и билката Али ботуш, за грипните епидемии. За кашлицата-чай от живовлек, мащерка и босилек. А за дамите най-добрата билка е белият равнец. Аз пия всяка сутрин на гладно чай от бял равнец и бъзак от години. Също така целогодишно сутрин пия сок от червено цвекло.”, обяснява Попова. Джинджифилът и пчелния прашец също са част от домашния арсенал за битка с болестите на звездата. Бърза помощ в кризисни ситуации тя намира и в
шведска горчивка, домашно приготвена от 14 съставки.
Приложението й варира от директна консумация до компреси. При болки в главата вместо традиционни аналгетици Румяна ползва отвара от коприва или иглиха, а за стомах залага на цариче, мащерка или лайка. „При разкрасяването имам от доста години една рецепта с уникален резултат. Първо се прави парна баня с лайка, а след това маска от смляно ленено семе, рани лист и розмарин. Прави се каша (с гореща вода) и се държи на лицето 20 мин. Има страхотен ефект. Прави кожата нежна, гладка, хидратирана и заличава следите от времето.”, казва певицата. Билките са неразделна част и в кулинарията. Розмаринът е задължителен за овкусяване на телешкото, ригана и мащерка за свинското месо, а ментата добавя свежест на различни десерти и домашна лимонада.

БЛИЦ

Певицата:
Народната музика е нашето минало, днес и утре

- Г-жо Попова, вие сте сред най-обичаните фолклорни изпълнители у нас. Какво дава народна музика на българите във времето, в което живеем?
- Лично мен тази музика ме вдъхновява и успокоява, мога да я слушам по всяко време. Има песни за маса, за веселие, а има и мелодии, на които мога да се разплача, тъжни, носталгични. В народната музика се съдържа всичко от етноса, тя е нашето минало, нашето днес и надявам се и нашето утре. Но за съжаление вниманието на младите хора е насочено към други жанрове- поп, поп-фолк, хип хоп и т.н. И това си има своето обяснение-тези хора израснаха с тези стилове и жанрове, които много добре ги рекламираха през последните десетилетия. Създадоха се специални заведения, телевизии с тази комерсиална цел.

- Последният ви албум „Багрите на България“ включва песни от всички фолклорни области. Не е ли това рисковано – не е ли типично един изпълнител да се „специализира“ в песни само от една област?
- Да, така е, аз съм македонски изпълнител. Но се нагледах през годините на такава некадърщина и бездарие на доста от така наречените "изпълнители", които "пеят" всичко каквото им попадне, няма значение от коя фолклорна област, без никакви познания и притеснения. През годините, когато учех в Широка лъка, съм обучавана да пея песни от всички фолклорни области. Те се пеят с различни постановки, звукоизвличане и орнаментиране. Аз имам тези познания, а и самата аз съм работила като вокален педагог и съм много наясно с всички тези детайли.Когато мои приятели чуха записа ми на „Тракийска китка“ не можаха да познаят, че това е моят глас. Защото съм пяла със съвсем различна постановка, мелизми т.н.
- Прекратихте преди време преподавателската ви кариера. Липсва ли ви това?
- Да, сега не преподавам, но все по- често си мисля да направя музикална школа, в която да обучавам млади таланти. Но само такива, които имат талант и ще има смисъл да се работи, а не както е по училищата - приемат се просто бройки за запълване на паралелката.
- Дъщеря ви Кристина учи в Германия. Какво следва и тежи ли ви разстоянието?
- Да, Криси е в Германия, учи хотелиерски мениджмънт и работи там. Трудно е, но ние се чуваме често и се гледаме по скайп и вайбър. Също така сега има и много нискотарифни полети и тя често си идва. Сега ми направи голяма изненада за рождения си ден. Дойде си за една седмица и ме направи много щастлива. Дано има късмет и да бъде щастлива, независимо къде. В изборния ден й беше полета. Станахме двете рано, гласувахме и я закарах на летището. Ето това е!
- Кой е най-милият жест, който почитател е правил към вас през годините?
- Работих няколко години в Швейцария. Тогава шефът ми ме покани на неговата вила в Алпите. Гледката наистина беше красива, но аз му казах, че това място е красиво, но Родопите са по-хубави и запях „Бела съм, бела, юначе“. Този човек свиреше на флейта и имаше музикален магазин. Каза, че музиката ни е магическа, и ако е жив след време иска да посети Родопите.